Български космически забивки и научна фантастика

Автор: Мая Стефанова
Напредъкът в технологиите и компютърната дейност изстрелва българската мисъл не само отвъд орбита, но и отвъд строя
Художник: Текла Алексиева, Източник: галерия „Сариев“

В ранния следобед на 7 август 1981 г. съветската ракета „Восток-2М” е изстреляна от космодрума Плесецк в северна Русия, на около осемстотин километра северно от Москва. Тя пренася сателит на име „Интеркосмос-22-България-1300”, част от програмата „Интеркосмос” за социалистическо космическо сътрудничество. Насочена е към близка полуполярна орбита, където все още кръжи и до днес. Целта на този изцяло проектиран и създаден в България сателит е да осигурява информация за извънземната среда над земните полярни региони, а годината на изпращането му е обвързана с масовите по това време чествания по повод 1300-годишнината от основаването на страната, за което говори и името му.

Спътникът е конструиран в България на базата на стандартната съветска серия сателити „Метеор“, а всички научни инструменти на него — общо 11, са дело на родни учени и са предназначени за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици, космическата плазма и различни химически явления и процеси. Снабден е с два слънчеви панела за захранване, всеки от които генерира 2 kW мощност и е проектиран да обикаля около земната орбита на височина между 825 и 906 километра с тежест 1500 килограма.

Сателитът „Интеркосмос-22-България-1300”
Сателитът „Интеркосмос-22-България-1300” / Източник: Институт за космически изследвания и технологии към БАН

Изстрелването и полета на самия сателит са контролирани от компютри, които са отчасти български, докато информацията, която се изпраща обратно до Земята, се записва на дискови устройства, създадени в България.

В страната по това време се произвежда и друго оборудване за Съветската космическа програма като „Протон-1”, който изучава потока на частиците в магнетичните полета, или използвания за наблюдение на полярното сияние „Емо-5”.

Движението на сателита „Интеркосмос-22-България-1300” днес може да се следи в реално време онлайн, макар и връзката с него да е отдавна загубена. През 2021 г. споменът за съществуването му отново изплува с идеята по повод 40-годишнината от изстрелаването му в Стара Загора да бъде издигнат негов паметник като символ на „космическата слава” на града. В тамошния филиал на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН се съхранява и негово копие.

Началото на организираното участие на българските учени в космическите изследвания датира още от 1969 г., когато към БАН е създадена група по физика на космоса, която прераства в лаборатория (1974 г.) и след това в институт (1987 г.). Основна сфера на дейността е изследването на йоносферата.

„Союз-33“ с космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников
„Союз-33“ с космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников / Източник: Институт за космически изследвания и технологии към БАН

Безспорно най-вълнуващото, а и популярно и паметно събитие сред българските „космически забивки” в края на 70-те години е подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов. Когато той напуска Земята през април 1979 г. на борда на космическия кораб „Союз-33” заедно с космонавта Николай Рукавишников, България автоматично става шестата поред държава в света със свой космонавт. Полетът е сложен и драматичен, тъй като поради повреда на двигателя скачването с орбиталната станция „Салют-6” не се осъществява, а цялата мисия е на косъм да завърши трагично. Но пък от този опит следващите екипажи наследяват разработената от българските учени апаратура за изследвания на космическата физика, медицина и дистанционни методи. А освен като първия полет на български космонавт, той остава в историята и като първия случай на отказ на орбитален двигател в историята на пилотираните космически кораби.

Екипът за полета на Георги Иванов, 1979 г.
Екипът за полета на Георги Иванов, 1979 г. / Източник: Институт за космически изследвания и технологии към БАН

Полет и на мисълта

Целият този космически заряд, технологичните новости, откритията и емоциите, свързани с отделянето на човека и неговите постижения колкото се може по-далеч от твърдата почва под краката му, и то насред Студената война, правят света по-отворен за много българи и стават проводник не само за преживявания, но и за идеи, които се носят много по-свободно отвъд Желязната завеса, но и в космоса и дори в бъдещето.

Компютрите засилват ролята си не само като източник на печалба за своите създатели, но и като вдъхновение за изграждането на бъдеще, както и за решаването на специфични проблеми в индустрията. Автоматизацията и заместването на ръчния труд с компютъризиран и електрифициран, ражда и множество дискусии за мястото на човека, които сякаш не са спирали и до днес. Тези изключения са водеща част от огромната докторантура от над 400 страници, която Виктор Петров пише в Колумбийския университет през 2017 г. на тема „Киберсоциализъм по света и у нас: Българската модернизация, компютри и светът, 1967-1989”.

Пощенска марка, създадена от Жана Костуркова, 1967 г. / Източник: Socmus.com
Пощенска марка, създадена от Жана Костуркова, 1967 г. / Източник: Socmus.com

В нея например присъства историята за главния марксистки философ в България Тодор Павлов, който оглавява Философския институт до смъртта си през 1977 г. (а междувременно е член и на Централния комитет и на Политбюро). Той е един от ранните опоненти на кибернетиката и спазвайки сталиниската реторика, заявява:

„дори най-сложният робот не асимилира, не чувства, не помни, не мисли, не сънува, не фантазира, не търси”.

Той обаче смекчава тона си след промяната на интелектуалните нагласи в Москва и през 60-те години дори допуска кибернетични дискусии на страниците на списание “Философска мисъл”, което се списва под неговото зорко око, отбелязва Петров.

Така българските автори от сферата на философията започват все повече да говорят за аспектите на автоматизацията и компютъризацията, които ще засегнат хората. Трифон Трифонов например призовава да се подобрят психологическите изследвания заради нарастващата сложност на работната среда. Според него психологическата тежест започва да става по-голяма от физическата.

„Повтаряемите действие водят до формирането на състояния като апатия, скука, отпуснатост“,

а това налага психология на труда, която да изследва работника като кибернетичен организъм, ако държавата иска да предотврати това. (сп. „Философска мисъл”, 1969).

Пощенска марка, създадена от Жана Костуркова, 1967 г. / Източник: Socmus.com
Пощенска марка, създадена от Жана Костуркова, 1967 г. / Източник: socmus.com

Естествено е всички тези технологични новости да пораждат и реални сюжети, които често са достойни да вдъхновят писателите. Виктор Петров разказва за два такива интересни случая. Единият е породен от притеснението за изместването на човешкия труд, което вълнува не само философите, но и самите трудещи се. Става дума за първия компютъризиран супермаркет, в който управата се надява да се възползва от предимствата на машината да изчислява по-бързо, лесно и безгрешно. Това обаче не се харесва на служителите (най-вероятно на прословутия в това време образ на „касиерката”) и още след първото си денонощие компютърът е залят с вода. Той обаче е с водоустойчиво покритие и след като на следващия ден това се разбира, неизвестният извършител избира по-крайна мярка и го подпалва.

Друг любопитен сюжет е породен от жаждата за компютърни специалисти и се развива в биографията на анархиста Георги Константинов, който прекарва години в затвора и дори в лагера в Белене заради участие във взривяването на статуя на Сталин през 1953 г. „Освободен през 1962 г. след затварянето на лагерите от Живков, амнистията му позволява да следва математика в Софийския университет. Дипломира се през 1969 г. и макар да е обект на постояно наблюдение и има едно от най-големите досиета в архивите на Държавна сигурност в България, е нает в компютърния център към Министерството на вътрешната търговия! През 1970 г. минава бързи курсове в Завода за изчислителна техника (ЗИТ, София), зает е да помага с писането на части от ръководството за машината ЗИТ- 151 и оглавява отдел в Центъра. Дори анархист терорист и бивш политически затворник може да се окаже в такава чувствителна позиция, благодарение на умения, търсени в държава, която се стреми към бърз прогрес”, пише още в докторантурата си Виктор Петров.

“Галактика” в ръцете

Българската научна фантастика също изживява своя разцвет по време на социалистическия период, защото се създават редица произведения, които скъсват веригите с тематиката на социалистическата реалност и опитите за проектиране на марксистки утопии в бъдещето.

Художник: Текла Алексиева
Художник: Текла Алексиева, 1990 г. / Източник: Гьоте Институт - България

Най-голям е тласъкът през 1979 г., когато започва публикуването на поредицата Библиотека „Галактика”, в която българските читатели имат възможност да четат не само най-доброто от местната, социалистическата, но и западната научна фантастика. Подходът към този вид четива, които се отнасят за измислени светове или далечното, необрозримо бъдеще, явно не притесняват толкова цензурата в страната и класически автори в жанра като Рей Бредбъри, Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин или Артър Кларк се нареждат в книжарниците сред класици от Източния блок като Станислав Лем или братята Стругацки. До 1989 г. с марката „Галактика” са отпечатани 101 тома, които придобиват култов статут сред младите читатели. Освен на съдържанието, това се дължи и на впечатляващите корици, чийто редовен автор е художничката Текла Алексиева, която наскоро в интервю споделя, че поради естеството на жанра също се радва на не особено стриктен контрол върху своите визуални интерпретации.

Художник: Текла Алексиева
Художник: Текла Алексиева / Източник: галерия „Сариев“

Един от най-популярните български автори фантасти Любен Дилов става известен с романа „Пътят на Икар” (1974 г.), с който печели признанието не само на самия Аркадий Стругацки, но и на европейската научно-фантастична общност. В него човечеството е отведено сред звездите с Икар - космически кораб, създаден от издълбан астероид и служещ като дом на едно поколение, чиято единствена цел е да изследва Вселената. Главният герой не се фокусира толкова върху грандиозните завоевания на космоса, а се вглежда в собствените си мисли и преживявания, бидейки непослушен, непокорен и непобиращ се в рамки и заповеди. Един от силните моменти в книгата е дебатът, който се разразява за това дали на младите учени трябва да се позволи да осъществяват полети в открития космос, или трябва да разчитат на автоматични сонди. Това налага обсъждане дали обществото на Икар може да позволи промени в своите строги правила.

Художник: Текла Алексиева / Източник: галерия „Сариев“
Художник: Текла Алексиева / Източник: галерия „Сариев“

Така Дилов чрез фикцията представя и своята подкрепа към силата на любопитството и духа. Той поставя и един друг важен обществен въпрос по това време, пише Виктор Петров в изследването си — за мястото на човека насред толкова много машини, къде двете се срещат и кое ги разделя. Писателят допълва и известните три закона на роботиката на Айзък Азимов с това, че

„ роботът трябва при всички обстоятелства да се легитимира като робот.“

В по-хумористичната колекция на Дилов „Пропуснатият шанс. Из съчиненията на моя компютър” (1981) отегчен писател играе игра със своя пишещ компютър, като му задава различни сюжетни линии във всякакви жанрове, за да види какви истории ще съчини. Накрая обаче писателят осъзнава, че компютърът ще му подава само разкази, които той му зададе като командва. Тази, а и много други негови творби, потвърждават песимизма на Дилов спрямо мечтаната компютъризация на режима, тъй като героите му сами признават, че те не са панацея, ако са в ръцете на несъвършени същества.

„Тежестта на скафандъра“, Любен Дилов / „Петият закон“, Никола Кесаровски
„Тежестта на скафандъра“, Любен Дилов / „Петият закон“, Никола Кесаровски

Благодарение на математика и писател Никола Кесаровски, който е редовен автор в сп. „Компютър за вас”, България става родината и на “Петият закон” (Библиотека „Фантастика“, 1983) на роботиката. Той гласи, че

„роботът трябва да знае, че е робот.“

Кесаровски обича да популяризира науката сред подрастващите, пише упътвания за деца и възрастни за това как да използват конкретни програми и дори с художествените си творби демонстрира своето голямо убеждение, че информацията може да отключи човешкия потенциал. Най-популярната му книга, която е именно „Петият закон“, дори е претворена в поредица на комикс списанието „Дъга”.

Откъс от „Гриада” на Иван Гонгалов
Откъс от „Гриада” на Иван Гонгалов, сп. „Космос”, бр. 6, 1963 год., Източник: shadowdance.info

Това желание за създаване на още и още закони на роботиката пък става причина за излизането на пародийния разказ на Любомир Николов “Сто и първият закон на роботиката” (1991 г.). В него писател е открит мъртъв, докато работи над своя сравнително приятен, но доста ограничен идейно разказ на име “Стотният закон на роботиката”, според който роботът никога не трябва да пада от покрив. Случва се обаче така, че роботът отказва да приема повече нови закони и поставя своебразна точка на тази практика, описвайки последния, а именно — че всеки, който се опита да наложи нов закон на обикновен робот, трябва незабавно да бъде наказан с бой по главата с помощта на всички творби на Азимов, които са около 200 на брой.

И макар така на законите на роботиката да е сложен своеобразен край, фантастиката с български произход продължава да вирее на местна почва. Доказват го действащите и в момента редица периодични издания в печатна и онлайн форма, посветени на жанра, като списание “Киберпънк” на ShadowDance, списание “Дракус”, “Тера Фантастика”, както и периодичните сборници “Сборище на трубадури” и “Призвание герой”.

Вижте още

Създатели

"Виж!" е независима медия за култура и изкуство, която издава месечно печатно списание от 2012 година.

Изданието е разпознаваема платформа в културното и медийното пространство със свой отличим почерк, който набляга на силна визуална идентичност и съвременни, авторски текстове. Целта на "Виж!" е да бъде свързващо звено между творческата общност и нейните публики, да представя интересните, смислени и актуални проекти и теми в сферата на културата, както и да дава поле за изява на млади творци от различни области на изкуството. Всеки брой на списанието е тематичен и се разпространява безплатно в София, Пловдив и Бургас, а през летните месеци и на територията на Южното Черноморие. "Виж!" има една издадена книга (съвместно с ИК “Жанет 45”), организатор е на няколко групови изложби, творчески конкурси и литературни четения.

DataArt е глобална компания с над 20-годишен (от 1997 г.) опит в разработката на софтуерните и мобилни приложения. С офиси в САЩ, Европа и Азия, тя разчита на висококвалифицирани инженери от цял свят, които освен със своите дълбоки познания в сектора допринасят за постоянния технологичен напредък на компанията и с проучвания.

IT museum DataArt е проект, който започва да се оформя преди повече от десет години благодарение на усилията на Глеб Ницман (Gleb Nitsman), част от екипа на компанията от създаването й. Днес колекцията на виртуалния музей включва няколкостотин артефакта: компютри, периферни устройства и техните отделни компоненти, мобилни телефони, носители за съхранение, софтуер и сувенири. От 2019 г. екипът започва да записва интервюта и да събира фото и видео материали за историята на изчислителните и информационните технологии в Източна Европа. IT Museum DataArt продължава изследванията и разширява географията си.